Фаровете! Докъде светят фаровете на нашият автомобил?

Правилата за движение задължават водачите да избират скорост на движение, която да им позволи да спрат в рамките на осветеното пространство пред автомобила. Не всички шофьори обаче са наясно в детайли докъде точно осветяват фаровете на къси и на дълги светлини – по дължина и по широчина на пътя – отляво и отдясно. Това е причина за неправилна преценка за пътната обстановка и за предизвикване на катастрофи.

Късите светлини на съвременните автомобили, са асиметрични и осветяват пътя по следния начин:

* пред фронта на превозното средство на около 65-70 метра.
* на около 4 метра наляво от габарита на автомобила осветеното пространство представлява част от крива /парабола/, предният фронт на която е ограничено на около 45метра, за да не се предизвиква заслепяване, а отдясно на около 5 метра извън габарита на автомобила осветеното пространство е също крива /парабола/ като предният й фронт е
около 60 метра. Разбира се това са общи усреднени данни. За някои марки и модели съвременни автомобили осветеното пространство вдясно е по-голямо.

Дългите светлини осветяват пътя пред фронта на автомобила на около 160-170 метра, а по широчина са достатъчни да осветят изцяло четирилентов път.

За да изберат скорост, която да им позволи да спрат в рамките на осветеното пространство пред автомобила шофьорите трябва да познават и стойността на пълния спирачен път на автомобила, който управляват или т. нар. “опасна зона за спиране”. При движение на фарове стойността на опасната зона трябва да бъде по-малка от 65-70 метра.

Каква трябва да бъде скоростта, за да се спази това изискване. Ето няколко примера от реалната практика – при сух асфалт и равен път за един съвременен лек автомобил тази скорост е от порядъка на 70-72 км/ч. Когато пътят е мокър скоростта не трябва да превишава 62-63 км/ч. Тези данни са за леките автомобили. За автобусите и тежкотоварните автомобили при сух път скоростта не трябва да превишава 60 км/ч, а при мокър трябва да е от порядъка на 50-52 км/ч.

ЗНАЧИТЕЛЕН БРОЙ ОТ “НОЩНИТЕ” ПРОИЗШЕСТВИЯ са от вида “блъскане на пешеходец”. Много често пешеходците пресичат платното за движение без да се оглеждат. Фаровете на автомобилите им се струват далеч и те предприемат рисковано пресичане. При движение по двулентови двупосочни пътища, каквито са най-често нашите извън населените места, дори пешеходците да са в насрещната лента трябва да се проявява внимание. Нощем немалка част от тях са в пияно състояние, движат се нестабилно и извършват неконтролируеми движения.

Съгласно съдебната практика движещият се в насрещната лента пешеходец не представлява реална опасност на шофьора , до момента, в който започне да пресича пътя от ляво надясно. В този случай водачът трябва да намали скоростта и да има готовност да спре. Стремглавото пресичане на пешеходеца често пъти не дава възможност на водача да спре и настъпва удар. В тези случаи само прецизната автотехническа експертиза може да отговори дали в конкретната обстановка водачът е имал обективната възможност да спре в рамките на осветеното пространство от фаровете. Пресичането отляво-надясно на
пешеходците е по-неблагоприятно за шофьорите, защото както беше отбелязано осветеното пространство до 4м. вляво от автомобила напред е само 45 метра. В случаите, когато водачът е спазил изискванията за скорост съобразена с осветеното пространство пред автомобила и е реагирал навреме за аварийно спиране на практика не се стига до съд, а ако се стигне следва оправдателна присъда. Не е така в повечето случаи на произшествия от вида “застигане и блъсване на пешеходец”, които също не са рядкост. В тези случаи водачите често се оправдават с думите “Не го видях”. Не издържат и случаите когато на платното за движение има паднал пешеходец, който е на прав участък от пътя и отдалеч е могъл на бъде разпознат от водача. Фактът, че пешеходецът е пиян “до козирката” също не е убедителен, защото на платното човек може да падне и по здравословни причини – инфаркт и други подобни.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ НАШИТЕ ПЪТИЩА СЕ ИЗПЪЛНИХА С КАРУЦИ И ВЕЛОСИПЕДИ, които се движат и късно нощем дори и през зимата.Повечето от тях не са сигнализирани със светлоотразителни елементи и като правило нямат никакви светлини. Оправданието на шофьорите, че поради тази причина не са могли да ги възприемат не издържа в съда. Още с появата на превозно средство в осветено от фаровете пространство пред автомобила неговият водач трябва да вземе мерки за
безопасност.Има много примери от съдебната практика, когато водачи са предизвикали катастрофа движейки се на къси светлини със скорост от порядъка на 90-100 км/ч. Дори най-добрите спирачки не са в състояние да заковат автомобила на разстоянието на видимост в тези случаи. Вината е повече от ясна.

ПРЕВКЛЮЧВАНЕТО НА СВЕТЛИНИТЕ от дълги на къси задължително трябва бъде придружено със съответното намаляване на скоростта. Освен посочените в закона задължителни случаи за превключване на къси светлини – при наличие на насрещно движение или застигане на превозно средство целесъобразно е да се превключи от дълги на къси, при извършване десен завой в условията на ограничена видимост – например на планински пътища. Така няма да бъдат заслепени насрещните водачи, които в опита си да се задържат на платното за движение могат да навлязат в насрещното движение и да се блъснат в заслепяващия ги. При ляв завой светлинният сноп е насочен повече вдясно извън платното за движение и в лявата част на пътя осветлението не е достатъчно. Затова навлизането в насрещната лента крие опасности.

Вашият коментар