Спасителната маневра!

Съгласно тълкувателно решение на Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд на Република България спасителната маневра като действия, които водачът на едно моторно превозно средство извършва за изменение на посоката не е правно регламентирана, така както това е направено в Закона за движението по пътищата и правилника за прилагането му. Необходимостта да се извършат тези действия възниква при критична ситуация и водачът прави усилия за предотвратяване на произшествие.

В голяма част от случаите при реализирането на спасителната маневра се прилагат постановките на чл.13 и чл.15 от Наказателния кодекс.

Чл.13.(1) Не е обществено опасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
Чл.15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици( случайно деяние).

Водачите трябва да бъдат особено внимателни при предприемането на спасителната маневра. Законът за движението по пътищата е категоричен – във всички случаи на възникване на опасност за движението водачът е длъжен да направи всичко възможно да намали скоростта и да спре превозното средство /чл. 20,ал. 2/ Това е може бе най-важното правило на закона и “присъства” в почти три четвърти от делата по тежки ПТП. Никъде законът не дава задължение за заобикаляне и или други задължителни маневри. Как може да се обясни това правило на практика?

Пример: Зимен ден. По заледен мост се движи автобус с пътници. Срещу него водач на лек автомобил губи управление и стремглаво се отправя челно срещу автобуса. Шофьорът на автобуса се опитва да избяга вдясно. Там обаче е имало натрупан сняг и лед, следствие на което автобусът се подхлъзва и пада от моста. В резултат трима загинали и шест ранени пътника. Това на практика не е спасителна маневра.

Спасителната маневра е правомерна, когато водачът се намира в състояние на крайна необходимост – чл. 13, ал. 1на Наказателния кодекс и се предприема, за да се спасят живота и здравето на хора, като при извършване на деянието се уврежда имущество.

Водачът не може да се позове на крайна необходимост и носи наказателна отговорност, ако в резултат на извършената от него маневра се причини смърт или телесна повреда на лица, които не са участвали в създаването на опасността.

Могат да се приведат още много примери от съдебната практика. В съвременните автомобили се внедряват все по-съвършени системи и технически средства за поддържане на оптималните параметри за движението, но понякога субективните действия на водача могат да “пратят по дяволите” всички тези продукти на научните достижения.

Вашият коментар